Традиционни носии

Символика в българските народни носии
Българските народни носии са изградени не само на базата на ежедневието, поминъка и региона на българите, но и според българската митология и вярванията на хората. Поради тази причина във фолклорното облекло на България е събрана богата символика, свързана с поверия, легенди и традиции.

Символиката в народните носии е свързана с основните цветове, бродерии и шевици, както и аксесоари.

Символика на цветовете:
Цветовете на носиите носят силно значение. Най-често в традиционното облекло на жените и мъжете присъстват бяло, червено, зелено, синьо и жълто.

Белият цвят е част от всяка народна носия, обикновено под формата на бяла риза. Символиката, вплетена в бялото, е свързана с чистотата, непорочността и светлината.
Червеният цвят присъства най-често в народните носии, особено в шевиците. Неговият символ е свързан с вярването, че предпазва от зли очи, уроки и демони. Освен това червеното се асоциира с плодородието на жените и силата на мъжете.
Зеленото се възприема като цвята на живота. Свързва се с природата, силата и възраждащия се живот. Често зеленият цвят се вплита в престилките, връхните дрехи и бродериите на народните носии.
Синият цвят се свързва с небето и водата. Може да символизира спокойствие, хармония и увереност. В българското фолклорно облекло синьото може да се открие в бродериите.
Жълтото символизира светлината и топлината. Този пъстър цвят често се вплита в бродериите и шевиците на народната носия.

Колекцията на с. Воден (НЧ „Ана Маймункова – 1894“).

Мариана Димова, библиотекар в местното читалище „Ана Маймункова“.

Къща-музей „Стефан Караджа“ – село Стефан Караджово

В центъра на селото се намира и къщата-музей на Стефан Караджа. Обявена е за паметник на културата с национално значение. Къщата е един от петте подобни обекта в Ямболска област. Възстановена е върху имота, където е живяло семейството на Стефан Караджа. В нея е разположена етнографска сбирка. Има големи пана с родословието на революционера, портрети на Стефан Караджа, както и копие на знамето на четата, водена от него и Хаджи Димитър.

В двора на къщата се намира и първия паметник на Стефан Караджа в България, поставен от сестра му Търна през 1895г. Представлява голям каменен кръст с надпис. Извън сегашния двор пред къщата се намира и е възстановен кладенец-чешма, който е използван от рода на Караджата.

Проучване на материалите, писани по темата – посещение на библиотека, архиви на читалища, издадени книги:
За част от селата има написани краеведски книги, които много изчерпателно засягат различните етапи от съществуването на тези села – от първоначалното им възникване до наши дни, различните стопански и занаятчийски дейности, фолклор, храна, родове и пр., които ни помагат за уточняване на някои параметри. Такива книги има за Болярово, Воден, Голямо Крушево, Горска поляна, Крайново, Попово, Ситово, Стефан Караджово.
Те ще ни послужат като основа, върху която ще изградим нашата програма и фокуса на кулинарната част от фестивала.
На територията на община Болярово има 6 читалища – гр. Болярово (НЧ „Възраждане – 1912“, с. Воден (НЧ „Ана Маймункова – 1894“), с. Голямо Крушево (НЧ „Просвета – 1927“), с. Мамарчево (НЧ „Светлина – 1928“), с. Попово (НЧ „Никола Йонков Вапцаров – 1930“), с. Стефан Караджово (НЧ „Стефан Караджа – 1904“). Към читалищата има сформирани певчески самодейни състави, които имаме желание да поканим за участие във фестивала, като представянето им няма да има конкурсен характер, а по-скоро ще цели запознаване на широката аудитория с местните песни. По време на нашата обиколка из територията на община Болярово се срещнахме с участници от тези състави и влязохме в преговори за тяхното участие.

Обиколката из общината съвсем закономерно започнахме с читалището в село Голямо Крушево. Осъществихме няколко срещи – с кмета Димо Ракалов, с Недялка Меразчиева, Недялка Димова (бивши председатели на читалището), Нели Борисова (настоящ председател на читалището) и баба Мария, която държи ключа на църквата.
За облеклото много подробна информация добихме от краеведската книга на Стоян Куцомеров „Голямо Крушево. Летопис“. От там става ясно за някои новости в костюма на жените след Първата световна война, когато се въвежда сукманът-белка. Престилките са два вида – тъкани и везани. От везаните със своята елегантност се отличават няколко – „15 бода“, „ребрата“, „Бабченичките кокичета“ и др. Поясите са винаги тъкани и биват черни и цветни, като черните са предпочитани от възрастните жени, а цветните – от младите момичета и невести. При цветните се срещат преобладаващо морав, жълто-червен и др. цветове. За мъжката носия Куцомеров спомената няколко връхни дрехи, които се носят при различни сезони. Когато са за ежедневна употреба у тях липсва украса, а ако са за празник са украсени с гайтани. Тези дрехи са долама (късна връхна дреха за по-студено време), салтамарка, касак, аба, която е дълга и се носи основно през зимата, къплама – дреха подобна на абата, но подплатена отвътре с агнешки кожи и е с по-голяма яка.

В село Голямо Крушево се срещат два типа женски носии – Елховска сукманена носия и Тронска сукманена носия.
Освен в облеклото, характерни особености има и в ритуалите като „пеперуда“, кукерските игри и други. Например при „пеперуда“ момите обличат сукманите си наопаки и в края на ритуала заравят глинена фигурка, наречена „герман“, а в кукерските игри, мъжете, които са кукери, не слагат маски, а само си начернят лицата със сажди. За да не ги разпознаят хората по гласа, не говорят помежду си, а когато влязат в двора на някоя къща не извършват друг ритуал, а играят кукерско хоро, което е лишено от ритъм, защото всеки играе по свои стъпки и едни гледат напред, а други – назад.

текст: Стойка Цингова