Голямо Крушево

Село Голямо Крушево църквата „Успение Богородично“ е от 1889 г., запазена (ремонтирана). Тя е трикорабна базилика със запазени автентични икони.

География
Село Голямо Крушево се намира в планината Странджа. Разположено на международен път. Пътят до Болярово е 10 минути, до Бургас 40 минути, до Елхово 25 минути.

Kай-високата точка на село Голямо Крушево е местността „Сърълъка“. За да идат неговите жители в село Вълчи извор, трябва да преминат през това място, а през зимата това е почти невъзможно поради голямата снежна покривка, но през лятото е много по-лесно. Местността е природна забележителност на Голямо Крушево. Не напразно близо до него e първото еко средище в България. Наблизо е създаден първият природен парк на Община Болярово. Той е на около 500 м надморска височина.[източник? (Поискан преди 20 дни)]

История
(Преди години името на селото е било Ахлатлии. Преименуването от Ахлатлии на Голямо Крушево е било на 14.08.1934 г.[2]

При избухването на Македоно-одринското опълчение през 1912 година един човек от Ахлатлии е доброволец.[3]

Селото се обслужва с автобуси от линията Бургас-Елхово, както и Ямбол-Голямо Крушево. В селото живее част от рода Шейтанови, който се смята че има родови връзки с войводата Стефан Караджа.

Води
През землището на село Голямо Крушево преминават реките Крушевска и Средецка. Крушевска река се влива в Бяло море, заедно с Поповска и Тунджа, а Средецка в Мандренското езеро, след това в Черно море чрез канала между тях.

Най-големият язовир на Голямо Крушево е Върли дол. Той е използван за риболов, напояване на 2/3 от добитъка.
Река Крушевска – реката е сравнително непълноводна поради използването и за напояване на градините и на част от добитъка, коне и магарета. Режимът е непостоянен с пълноводие през началото на зимата поради снеговалежте и пролетта когато снеговете се топят. Маловодието и е през сухия период който е през лятото и есента.
Климат
Климатът в село Голямо Крушево е умерено-континентален с добре изразено планинско влияние-прохладно и сухо лято и студена и влажна зима. Средната януарска температура е от –1 до –3 °С, а средната юлска 23 – 24 °С. Максималните температури достигат до 38 – 40 °С. Годишната сума на валежите е 630 – 650 mm, с минимум през юни и максимум през февруари. Преобладават западните и северозападните ветрове, следвани от източните. От местните ветрове се проявява фьонът. Климатът в областта е благоприатен за отглеждане на зърнени и технически култури, лозя и овощия (ябълки, круши, кайсии и сливи). Опасност за реколтата са засушаванята, градушките, късните пролетни и есенни мразове и слани.

През пролетта в селото има големи температурни амплитуди. Средната температура през пролетта е от 5 градуса през март, до 16 градуса през май, но падат и до 5 – 6 градуса. Средното количество валежи е 140 – 145 mm през по-голямата част от пролетта падат обилни дъждове.
През лятото климатът е хладен и сревнително дъждовен с валежи в нормите за сезона. Средната лятна температура е от 22 – 27 градуса C, но падат и до около 15. Средното количество на валежите през лятото е около 130 – 135 мм.
През есента е почти като пролетта, но е с 1 – 2 до 3 градуса по топла. Средната температура за есента е от 7 градуса през ноември, до 17 през септември. Средното количество на валежите е 140 – 150. След средата на есента (след есенното равноденствие) климатът става по-студен и температурите падат до 7 – 8 градуса.
През зимата в селото е много влажно и вали в големи количества сняг, а снежната покривка се задържа около 15 – 20 дни в зависимост от температурите в следващите дни. Средната температура през зимата е от +1 до –3 градуса, но се качват до +5;+6. Средното количество валежи е 150 – 160 mm.

Защитени местности
Местност „Гисчетипе“ – намира се на около 4 – 5 км североизточно от селото. Тя е гориста местност, с преобладаващи иглолистни гори.
Местност „Сърлъка“ – намира се на около 2 – 3 км южно от селото. Тук преобладават широколистните гори, както и дивите зайци.

Религии
Православно християнство.

Културни и природни забележителности
Читалище „Просвета“ е създадено през 1927 г. в близост до центъра. Преди години е било училище, а след това библиотека.
Храм „Света Богородица“ – Построен през 1889 г.той е разположен до Кметство Голямо Крушево, в центъра на селото. В него се празнуват всички важни празници като „Пресвета Богородица“ (на 15 август), Великден, Лазаровден, Цветница и др.
На северозапад в близост до селото е и гористата местност Гисчетипе (360 m), която е защитена и е част от землището на Голямо Крушево. Северно от селото се намира и Средецка река, която тече от запад на изток.
Икономика
Главен поминък на населението е селското стопанство. Отглеждат се пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, овес, ръж. Животновъдството е слабо развито най-вече от домашни птици и кози. Селото е известно с винопроизводството си. Избата, която не функционира е преработвала гроздето от целия регион. На-известен сорт грозде е алжирка и американско, отглеждана в местността около Сърлъка. Всяка къща в селото разполага с лозя и асми. В миналото е имало овощна градина, която сега е превърната в нива от диви асми. Населението отглежда още плодове и зеленчуци в домовете и градините си. Като община, известна част от населението работи в административния сектор. Има два хранителни магазина в центъра на селото. В миналото са съществували птицеферма, свинеферма, кравеферма, няколко селскостопански бази, площадка за борба с градушките.

От 2016 г. в Голямо Крушево има оранжерии за отглеждане на зеленчуци.

Редовни събития
Ежегоден събор през последната събота и неделя на месец август.
Тодоровден – църковен празник
Тодоровден по дати (2013 – 2020)

Година Дата
2013 23 март
2014 8 март
2015 28 февруари
2016 19 март
2017 4 март
2018 24 март
2019 16 март
2020 7 март

Личности
Никола Костов – кавалджия, солист на Държавен ансамбъл „Пирин“-Благоевград
Никола Димитров – борец известен не само в Голямо Крушево, но и в България с многократните си победи.
Родът Шейтанови – известен род в селото с родоначалник Яне Шейтанов.
Костадин Павлов – дългогодишен ръководител на детско-юношески духов оркестър „Дико Илиев“. На 27 август 2004 г. в присъствието на президента Георги Първанов на Павлов е връчено най-високото отличие на Съюза на музикалните дейци – „Златната лира“.
Калина Рекалова – певица

Кухня
Кухнята в село Голямо Крушево е традиционно българска и се определя от земеделските култури, които биват отглеждани в района. Широко са използвани картофите, лукът и празът – установена култура в района. Също така традиционна за село Голямо Крушево е обикновената трапезна питка, както и „млечната баница“. Това ястие е вид баница, пече се като баница, има плънка която се приготвя от еднородната смес на 1 или 2 яйца и литър прясно мляко. Със сместа се обливат корите. Друго много разпространено в традиционната кухня е луканката. Тя се приготвя предимно от свинска кайма (някои хора ги приготвят от козе месо), а специфичното в нея е голямото количество червен пипер, при което цветът и е червеникав.

Читалище „Просвета“ е създадено през 1927 г. в близост до центъра. Преди години е било училище, а след това библиотека.
Храм „Света Богородица“ – Построен през 1889 г.той е разположен до Кметство Голямо Крушево, в центъра на селото.В него се празнуват всички важни празници като „Пресвета Богородица“ (на 15 август), Великден, Лазаровден, Цветница и др.
Ежегоден събор през последната събота и неделя на месец август.

източник: Уикипедия