Билки

България е на трето място в света по богатство на лековити растения след Авганистан и Индия. В планините ни има билки, които не се срещат никъде по света. В началото на XX век страната ни е най-големия износител на лечебни растения в света.

Болярово е един от най-екологичните райони в България.

Еньовче (Galium verum) – това тревисто растение има сравнително кратък период на цъфтеж – основно в края на юни, именно около Еньовден, оттам и името му. 

Има диуретично, затягащо и противовъзпалително действие. Използват се надземните части на растението при стомашно-чревни заболявания, при увеличение на лимфните възли и външно при псориазис.

Мащерка (Thymus spp.) – на територията на Природен парк „Странджа“ се срещат няколко вида, като най-търсеният за събиране и най-цененият от всички видове е лимоновата мащерка (T. citriodorus). Расте по открити, най-често сухи пространства с тревна растителност. 

Растението има противовъзпалително, газогонно, нерво- и болкоуспокоително, отхрачващо и антисептично действие. Като билка се използват цветовете и листата против възпаление на горните дихателни пътища, астма и други дихателни проблеми, стомашно-чревни разстройства, главоболие. Листата се използват и като подправка в кулинарията.

Жълт кантарион (Hypericum perforatum) – широко разпространен на Парковата територия. Има противовъзпалително, антибиотично, капиляроукрепващо, противовирусно и антидепресивно действие. Прилага се срещу стомашно-чревни възпаления, язви, гастрити, атеросклероза, при депресивни състояния. Външно се прилага при изгаряния и трудно зарастващи рани, за промивки и гаргара в устната кухина. 

Бял равнец (Achillea millefolium) – Познат е с множеството си употреби като билка. 

Растението се използва като билка против заболявания на бъбреците, далака и черния дроб, кариеси, зъбобол, стомашно-чревни смущения, треска, проблеми с циркулацията в матката и с менструалния цикъл. Има силно изразено имуностимулиращо, антибактериално, кръвоспиращо и кръвопречистващо действие, използва се и за общо укрепване на тялото. 

Жълт равнец (Achillea clypeolata) – този вид билка е балкански ендемит (среща се само на Балканския полуостров). 

Прилага се при лечение на бъбречни възпаления, кръвоизливи, хемороиди, пневмония, болни венци, чернодробни и жлъчни заболявания. Използва се под формата на отвара от цветните кошнички на растението.

Мента (Mentha spp.) – в Природен парк „Странджа“ се срещат няколко вида, като един от тях е с особено силно изразен аромат – пазлашката мента (M. arvensis). 

Подобно на другите менти, пазлашката също е подходяща за лечение на болки в стомаха, гадене, газове в червата, главоболие, виене на свят, безсъние, бронхити и други заболявания на горните дихателни пътища. Действа антисептично и болкоуспокояващо. Намира приложение и в кулинарията – като подправка и за сладкиши, както и за напитки. Използва се надземната част, най-вече листата.

Друг вид билка, растяща основно по сухи тревисти и каменливи места (пазлаци) в Парка, е пазлашкият (планински) чай (Sideritis montana). Цъфти от май до септември. Използва се отвара от надземната част на растението. Пие се против кашлица и болки в гърлото.

Роднина на пазлашкия чай и едно от най-редките растения в България е кримският (странджански) чай, в някои места наричан с не особено привлекателното име „миризлив бурен“ (Sideritis syriaca). В страната той е оцелял в диво състояние само в рамките на 3 находища около гр. Малко Търново. 

Друга билка, която е характерна предимно за Странджа и не е особено популярна в голяма част от страната, е памуклийката (Cistus incanus). Слънцелюбиво растение, разпространена е основно в Средиземноморието. За памуклийката може да се каже, че тя е билката-панацея за много болести – вирусни инфекции, кожни заболявания, болки в гърлото, гингивит, пародонтоза, херпеси, цистит, акне, заболявания на лигавиците, възпаление на рани, нарушено храносмилане, гъбични заболявания.

Много билки, като еньовче, кримски чай, бял и жълт равнец, жълт кантарион и др., попадат под разпоредбите на специализиран закон – Законът за лечебните растения. Едно от неговите постановления гласи, че министърът на околната среда и водите издава специални заповеди, с които забранява дадени растения включени в съответния Закон, да бъдат събирани през определени години за каквито и да е нужди. Това са растения, чиито ресурси проявяват трайна тенденция за намаляване и съществува заплаха за естественото им разпространение в природата. Такъв вид например е кримският чай.

На територията на Природен парк „Странджа“ е разрешено събирането за лични нужди на билки, които не попадат под специален режим на защита. Но ако искаме да запазим популациите на тези лечебни растения в добро състояние и занапред, то нека ги берем наистина в ограничени и разумни количества!